Раздяла

Въпросът на Росица: Здравейте!Всичко при мен и човека,с който съм разделена започна преди около 2 години. Много бързо и много хубаво на пръв поглед се развиха нещата по между ни. След три месеца се случи първата ни раздяла. Човекът си тръгна и не ми даде кой знае какъв смислен отговор за това, просто не се били получили нещата помежду ни… Последва едно много тъжно за мен лято,през което време аз не прекратих комуникацията си с него. Имаше моменти,когато той отговаряше на моите смс-и и други,в които мълчеше…така изкарахме близо 3 месеца. Една септемврийска нощ се видяхме и като че ли нещата се случиха отново. Имаше период,в който се виждахме само за физически контакт, но тук трябва да отбележа, че аз толкова много искам да бъда с този човек, че и тогава и сега съм склонна да приема какво ли не, само да съм близо до него. В края на 2010 година заживяхме заедно. За мен нещата вървяха добре и си мислех,че сме преодоляли всякакви кризи. На 01.06.2011 той се прибра, постоя 15 мин и каза, че си тръгва, защото иска да е сам… Аз изпаднах в шок. Човекът си тръгна и аз продължих моята стара практика на смс комуникация. След около месец и половина отново излизахме заедно и започна някакво стопляне на отношения, като той се опита да ми каже, че, ако не се получат нещата, не желае да има драми.
Лека,полека пак живеехме заедно и отстрани погледнато всичко бе ОК, но почти нямаше физически контакт по между ни. Една късна ноемврийска вечер той пак си тръгна, казвайки ми, че му писнало. Последваха 10 дни, в които аз търсех всякакъв вид комуникация пак с него… Звънях,пишех,търсех го, питах… На 08.12.2011г отидох у тях, нахълтах в мястото, където живее. На 10-тата минута той извика полиция. Аз се нагълтах с първите попаднали ми пред очите хапове. След около час, уплашен и разярен, той повика наш общ приятел, за да ме изведе от дома му. Каза, че повече не желае да ме вижда и чува. Във въпросната нощ добре, че беше приятеля ни, който е и лекар… Той ми помогна да не стигна до наистина фатален край със себе си… Няколко дни след този инцидент аз отново пиша поредния си смс. Отговорът беше да го оставя на мира.
На 29.12.2011 му звъннах, намирайки си предтекст, че искам да си взема ските, които с още някои други мои неща се помещават при него… Той се държа адски грубо, казвайки ми „идваш и си взимаш всичко“. Отказах и му написах един смс, че спирам и съм дотам, не ме интересува нищо  освен мен… Наистина не издържах физически и психически бях срината. Не че в момента не съм… Започнаха да се нижат едни толкова дълги дни… Междувременно изгубих работата си,започнах да ходя на психотерапия и така до 19.01.т.е.до преди няколко дни. Точно 21 дни след като бях спряла смсите и бях толкова горда от факта, независимо, че ми коства адски много контрол на моята врата се звъни и стои един непознат мъж, който държи моите ски и ми казва „това ви го пращта един човек“. Аз онемях и познайте веднага пуснах смс, че е намерил начин да разкара боклуците ми. Отговори ми на секундата, че все съм недоволна!
Доста дълго стана това писмо, но няма как да обясня иначе ситуацията. Аз продължавам да живея в пълна агония,независимо,че тръгнах на терапия,независимо,че се опитвам да продължа напред… Във всеки един миг го чакам и се надявам на чудо той да се върне и да сме заедно отново. Трябва да отбележа,че всеки път той ми е казвал,че аз съм виновна и заради мен се стига до раздяла, че аз прескачам всякакви граници и че на човек,когато му е трудно, трябва да мисли,а не да реагира емоционално… Ще очаквам Вашия съвет… Има ли смисъл да се надявам…

Нашият отговор: Господи! Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти си уплашила този човек! Дори да те е обичал, всички тези преследванки, хапчета, смси, молене, ходене до дома му… Защо? Толкова ли нямаш самоуважение? Какво очакваш? Да го изнудиш, да го молиш и той да се върне? Такива отношения ли желаеш? Някой да бъде с теб от съжаление? Той го е направил между другото – шансове и шансове, но ти просто не си ги оценила. Не знам как си се държала във връзката ви, но ако е така, както извън нея, трябва да ти призная, че го разбирам. Отстрани звучи плашещо. Извинявай, не искам да бъда груба, но използвай ситуацията, за да научиш урока си. С този или с друг мъж – никога не се дръж така. Понякога хората не си пасват, разделят се, това не е краят на света. Някак го приемаш, трудно е, мъчно е, тягостно е, но с времето минава. Ти си се вкопчила в този мъж като удавник за сламка. Единственият ли е? Първият ти ли е? Какво толкова специално има в него, че не може да си кажеш „Достатъчно“! МОля те, вземи се в ръце и прояви самоуважение най-вече към себе си. Разбери, в момента той няма да се върне при теб. СМС-ите ти извикват у него насмешка, съжаление, не чувства. Не е това начинът. Тотално го забрави на този етап и продължи живота си без него. Нима си мислиш, че дори да се върне при теб, връзката ви ще се получи? След всички тези опити и раздели? Моля те, откажи се! Няма смисъл! Гледай напред и потърси друг и когато го срещнеш, за нищо на света не го превръщай в центъра на живота си. Бъди егоистка, мисли за себе си и за своето здраве и благоденствие. Нито един мъж не заслужава (и не се привлича) от жена, която преобръща света за него. Мъжете са ловци, обичат те да гонят и да се доказват. Обичат жената да ги провокира, не да провокира у тях съжаление. Уважавай себе си и така ще те уважават останалите. Бившият ти вече не те уважава, максимално си се изложила пред него. А той просто смята, че не сте един за друг. Това не е ненормално, нито неморално, нито нечестно. Разбери го. Продължавай да ходиш на психиатър, това ще ти помогне, изтрий телефона му, за да не се изкушаваш да му пишеш, излизай с приятелки, срещай се с други и времето ще излекува тази идея фикс. Защото ти дори не го обичаш вече, а просто си се заинатила. Пусни го да си ходи, а ти живей живота си. УСпех!

 

 

Искам да разбере, че го харесвам

Въпросът на Милче: Здрaвейте, много харесвам едно момче. Виждам го почти всеки ден за малко през междучасието, но ме е срам да му призная. Мисля да го загледам, но не знам дали ще помогне. Той е в съседния клас и понякога идва в нашата класна стая, но често ме е срам дори да го погледна. Моля помогнете.

Нашият отговор: Здравей! Най-сигурният начин да разбереш дали той има интерес е именно чрез визуален контакт. Сигурна съм, че се чувстваш много неудобно и неловко, когато погледите ви се засекат, но трябва да го преодолееш. Така ще бъдеш сигурна и как се чувства той спрямо теб. Опитвай да го гледаш по-продължително, а когато погледите ви се засекат, леко се усмихни. Не е толкова страшно, а и никой няма да забележи. Това ще е само между вас. Ако той ти отвърне с усмивка или усетиш, че той също търси погледа ти, ако след това зачести посещенията в стаята ви, значи той също изпитва интерес. Най-важното е да разбереш, че няма нищо срамно в това да харесваш някого. Това е животът, така че бъди силна и смела и действай. Ако в определен момент се убедиш, че и той те харесва, пробвай да го заговориш. „здравей, как си“ е достатъчно, за да му подаде сигнал. От там нататък щафетата е в неговите ръце. Очаква се от него да действа. Ако, въпреки това, усетиш, че той няма интерес, по-добре не се насилвай да предприемаш никакви стъпки.

moqta priqtelka

Въпросът на Мишо: Ходя с едно момиче, в което съм много влюбен. Ходихме една година, после се разделихме за 3 месеца и пак се събрахме. Но не мога да й имам доверие. Хващал съм я да си пише с други. Тя казва, че се е променила, но не знам има ли смисъл във връзката ни. Аз съм малко ревнив. Обичам я, но не мога да й вярвам. Много съм объркан, тя си пада купонджийка, а аз не съм такъв и се дразня на това й качество. Не ми допада като излиза с приятелите си, но също искам да й вярвам. Кажете бъркам ли някъде?

Нашият отговор: Здравей. Никъде не бъркаш. Просто сте различни. Това, че излиза и от време на време си пише с други, не означава непременно, че прави нещо зад гърба ти. Просто такъв е характера й. Различни типове хора сте – тя обича купоните, ти не. Трябва или да я приемеш такава, каквато е, или да й кажеш в прав текст, че това те дразни и не искаш тя да се държи по този начин. Имай предвид, че дори да се държи по-фриволно и купонджийски, това не означава, че няма чувства към теб. Поговори с нея и разбери как се чувства. Възможно е само да си въобразяваш глупости, без да имаш причина. В крайна сметка още сте малки, живейте и се радвайте на живота и връзката си такава, каквато е. УСпех!

Нормално ли е да ми свършва в устата?

Въпросът на Nina: Здравейте, моят въпрос е следният: има ли някакви критерии кое е допустимо и нормално в секса и кое не? Еякулирането на мъжа върху лицето на партньорката си по време на оралната любов, според вас нормално желание на мъжа ли е, от какво е продиктувано и изобщо какво означава? Има ли някаква литература по този въпрос? Има ли опасност за кожни обриви, морално ли e, знак за неуважение ли е към жената? Как момичето да спре да се укорява, че му е позволила това след раздялата им и да се успокои? Разпространена ли е тази практика сред двойките?
Оралната любов при всеки акт ли се практикува или по- рядко? Интересува ме най-вече вашето компетентно становище по първата част на въпроса.

Нашият въпрос: Здравей, Nina! Еякулирането на мъжа върху лицето, по тялото и дори в устата на жената е често срещана практика сред много двойки и няма нищо странно в това. Много мъже си падат по това и молят партньорките им да им позволят да го сторят, тъй като им носи допълнително удоволствие. Разбира се, всичко е на психическа основа и вероятно идва от факта, че това се случва в почти всеки порно филм ;) Та от там, и желанието на мъжа да му се случи и на него.

Не бива да се обвиняваш и да се чувстваш зле от подобено нещо. Ако ти се е случило с някого, го приеми като опит и нещо, от което си опитала. Предполагам си чувала репликата – в секса забранени неща няма. Е, то има разбира се, но ако ние си ги забраним. Не мисля, че това е нещо нередено, нито неморално, нито странно, както и повечето хора биха ти казали. И все пак, това е въпрос на личен избор и трябва да правиш само неща, които ти допадат и които те карат да се чувставаш добре. Ако не ти харесва, кажи на партньора си как се чувстваш. С времето, колкото повече се опознавате, толкова повече ще искаш и ти самата да експериментирате.

Що се отнася до това, че е трудно да го забравиш, след раздяла, в това няма нищо странно. Когато излизаме от една връзка, ние вземаме всички спомени с нея и няма как да ги променим. Погледни на това като на опит и просто сама за себе си прецени дали ти харесва и дали би искала отново да се случва. От морална и социална гледна точка обаче, няма нищо лошо и срамно.

С коя от двете искам да съм?

Въпросът на Виктор: В началото си падах по момиче , което всички определяха като “ трудна „. Имам двама много близки приятели -като братя сме и в добро и в зло дето се вика . Единият от тях ме запозна с нея, но именно той казваше, че нищо няма да стане между нас. От друга страна другият ме окуражи и каза, че „вярва в мен “ и реших да се пробвам : започнахме да си пишем, да излизаме заедно, на втората среща и купих цветя (нещо, което нито за нея някой някога е правил, нито пък аз за някоя съм) . Споделих й след седмица чувствата си към нея, а тя ми призна, че си има приятел, с който преминават през труден момент и ще трябва търпение от моя страна, което си беше чисто разиграване. Както и да е, аз спрях да я търся ,а тя не си е направила труда да ми пише или нещо такова, при което работата ми стана ясна. На Нова Година бяхме в една компания и аз (може би подсъзнателно, за да я подразня) започнах да танцувам с една от приятелките й, харесахме се и започнахме да се целуваме. Не исках да изглежда сякаш се възползвам от това, че е пияна, а и мисълта за секс дори не се задържаше в главата ми, но двамата си говорихме сладко цялата вечер и дните след това и двамата си признахме че си падаме един по друг. Дотук добре, нали, сигурно си мислите, че няма нищо сложно? Истината е, че малка част от мен се съмнява, че всъщност замествам Мирела с най – добрата й приятелка, а не искам да използвам момичето, защото е много свястно? Как да се уверя, че съм забравил Мирела, и че мога спокойно да завържа връзка с приятелката й, защото знам, че е възможно? Аз съм на 17 и знам, че може да кажете че е от хормоните и така нататък, но този път определено е различно. Надявам се, че разбираемо описах ситуацията и очаквам отговора ви.
П.С. Искам да поздравя екипа ви с песничката на Queen – Bohemian raphsody! :) )

Нашият отговор: Здравей, Викторе! Действително малко заплетена ситуация. Това, което ми става ясно от думите ти е, че ти май все още си падаш по Мирела. Начинът, по който разсъждаваш, а и фактът как е започнала свалката с другото момиче говорят именно за това. Това обаче не означава, че това усещане не може да отмине неусетно, ако момичето, с което искаш да си в момента, се окаже правилното. Понякога хубавите неща (и връзки) се случват лесно и естествено, не е задължително винаги да има драми и тежки емоции. Може пък това момиче да се окаже по-подходящо за теб, да се чувстваш по-добре с нея, с времето да започнеш да усещаш неща към нея, които са ти чужди към Мирела. Това обаче няма как да го знаеш от сега. Според мен започни да излизаш с това момиче, виж как се чувстваш, изпитваш ли нещо, вълнуваш ли се преди да се видите, интересна ли ти е и т.н. Ако ти е скучна и ти е все едно дали се виждате, и наостраяш уши само като се спомене Мирела, работата е ясна, няма смисъл да я заблуждаваш. Може обаче да се окаже, че това момиче започва да ти е много по-интересна и приятна от преди, нещата да се засилват и всичко да ескалира. Та с други думи пробвай, без много да умуваш и виж как се чувстваш. Съветвам те за известно време да избягваш компанията на Мирела, както и да говориш за нея с приятелката й. Успех!

п.с. мерси за поздрава! Постнахме го в нашата FB страница :)

Нормален ли съм?

Въпросът на Любомир: Не знам как да започна и не знам дали ще можете да ми помогнете с този проблем. Аз съм най-обикновено момче на 17г., което търси обикновеното момиче в живота си, но точно тук се получава проблемът. Преди години се бях отдал на момиче, което обичах в продължение на години. Това не беше любов, а страдание от моя страна. Криех тази тайна от нея докато не и го казах (в писмен вариант) и знаете ли? Когато научих за нейната реакция ми се искаше да умра. Беше се смяла така както никога в нейния живот. Когато и го казах беше време, което рядко се виждахме, защото учех в друго училище и се получи голяма каша. Това ме съсипа, но ме направи друг човек. Преди това да стане самочувствието ми беше пълна скръб, бях жалък (външно и вътрешно) Обаче мина време, в което започнах усилено да спортувам, направих добра форма, ходех с високо вдигната глава, самочувствието ми беше на ниво, НОО…!! Появи се и друг проблем, за което искам да ми помогнете със съвет! Докато обичах това момиче изпитвах и чувства към най-добрата ми приятелка. Тя ми споделяше всичко, както и аз. Мина време, опознавахме се все повече, говорихме си за абсолютно всичко, докато аз Г-н Животното не се влюби в нея. ДА! Влюбих се в нея! Познавах е по-добре дори от собствените и родители затова я обикнах. Бях убеден, че имам шанс да тръгна с нея (въпреки, че по-това време имаше връзка с друг) Бях си дал време, в което повече да тренирам да стана още по-добър във всичко и по-някакъв начин да е впечатля, но само след 2 седмици и го казах, защото не можеш повече да търпя…. Тя направо ме смаза, влезе вътре в мен и опожари всичко! Казах и го със сълзи (жалка и смешна гледка бях), а тя? Тя не реагира, толкова безчувствена седеше до мен и ми казваше – „Спокойно, нищо не е станало” Не съм искал да ме целуне, а само да ме прегърне и да ми помогне да я забравя, не исках да си развалям приятелството с нея, а очевидно не можехме и да тръгнем. Тя не ме обичаше и не искаше да бъде нещо повече с мен. За щастие бързо се изправих на крака след като и го казах. За втори път се издъних жестоко. Сигурно си мислите, че съм изключително грозен „човек”, невъзпитан, подигравач, лъжец, предател…. Не, не съм нито едно от изброените неща. Казах Ви, Аз съм обикновено момче, не съм красавец, но не съм и грозник, възпитан съм, помагам на всеки, който има нужда от мен, не съм някакъв боклук, който цели да използва. Много хора си намериха своите половинки, а аз девственият не може да си обясни това нормално ли е? Всяка вечер си задавам въпросът „Нормален ли съм” След тежък тренировъчен ден виждам по улиците влюбени двойки и не мога да си го обясня. Какво ми липсва, че не мога да си хвана гадже? Познавам жените много добре, говоря открито с момиче ( не забивам ) Излизам често и пак не мога да е открия. Предпочитам да се напия, отколкото да вярвам в това смешно нещо наречено „любов” НЯМА ЛЮБОВ, за мен не съществува!
И двете момичета, който харесвах бяха с такивa зодии, който напълно си пасват с моята (зодия Лъв съм) И пак нещата не станаха, защото винаги нещо ще се обърка! Не мога да си го обясня как един използвач и простак си хваща момиче, а аз, който мога да бъде верен ( не бих изневерил ), да обича истински ( не бих излъгал ) не може да си намери момиче до себе си, а искам едно нормално красиво момиче. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!!! Аз съм най-тежкият случай, от който може би спасението е накъде да се гръмна. Звучи смешно, но ако човек се постави на мое място и бъде самотен без момиче до себе си много добре ще ме разбере!

Нашият отговор: Здравей, Любомир! Съзнанието ти в момента е пропито от безсмислени мисли, които самo те тласкат към тези пагубни емоции. Ти си едно нормално 17-годишно момче, което, сигурна съм, може да има почти всяко момиче, което пожелае. Това, че нещата не са се получили с 2 момичета, в които си бил влюбен, не означава, че няма да се получат с други. И в двете истории си вкарал излишни драми, които само са объркали момичетата, по които си падаш. Като за начало те съветвам да смениш подхода. Като си падаш по някое момиче, не е нужно да го криеш, криеш и накрая да го изтреляш така излеятелно и притискащо, демонстрирайки силната си любов. Нормално е момичетата да се стреснат, ако не са го очаквали. Започни със срещи, смс-и, излизания, чат, показвай интереса си малко по малко, за да видиш дали и те имат инетерес. Дори и да не разбереш ясно сигналите, то поне ще си им показал на тях, че си падаш по тях и ще знаят какво да очакват. Избягвай писането на писма и обяснението в силни чувства, ако момичето не ти е близко. Освен това трябва да започнеш да се държиш малко по-неглиже, не вкарвай толкова драматизъм в комуникацията си с хората, както и в собствената си глава. Ти си на 17, милиони момчета на твоята възраст не са имали гаджета, нито връзки и са все още девствени. Ти не си изключение, напълно нормален си!  Твоята чувствителност те правят още по-специален. Повярвай в себе си, настрой се положително, усмихни се на живота и не взимай присърце всяко нещо. Общувай с момичета, излизай, покани 1-2 на среща, забавлявай се. Когато нещата с някоя от тях тръгнат в положителна посока ти ще усетиш, защото те ще се случват естествено. Прсото се отпусни, имай самочувствие, вяра в себе си и не драматизирай нищо прекалено. Нищо кой знае какво не е станало с тези момичета, отблъснали са те, това се случва постоянно. Въпрос на време е да срещнеш подходящата, сигурна съм в това, просто не се вманиачавай в тази идея. Ти имаш всичко, за да спечелиш едно момиче, така че просто не спирай да се оглеждаш за НЕЯ! Успех!

омъжена жена

Въпросът на Мартин: Влюбих се в едно момиче, което е 3 години по – голямо от мен. Тя е завършила образованието си, аз още уча. Проблема е, че от 2 месеца е омъжена, а ме обича много, както и аз нея. Казва, че изобщо не е щастлива в брака си и съжалява за това, което е направила, но не знае как да действа заради родителите си. Наистина не знам какво да правя, искам да съм с нея повече от всичко, тя също… Единственото, от което се опасявам е, че не знам дали ще мога да й дам всичко, което и дава съпруга й (освен любовта), все пак съм по-малък. Нямам представа как да действам, поставям се и на нейно място, защото чувствата й към мен са много силни и истински, но не знам какво да й кажа… как да постъпи тя ?

Нашият отговор: Здравей, Мартине! Сложна ситуация, наистина. Нашият съвет е да изчакате известно време. Тя едва се е омъжила, вие отскоро се опознавате. Не може да искаш от нея с лека ръка да се разведе при условие, че все още не те познава толкова, не може да ти вярва. Трябва й време. Тя сама ще узрее за решение. Не я притискай. Давай й всичко, от което тя се нуждае. По-трудно е, докато е с партньор, да, но ти не нахалствай. Оставяй я тя да реши сама как да действа. Родителите й не би трябвало да са проблем, ако вие се чувствате близки и сродни души. Може би е прибързала с брака, но понякога грешките са поправими. Не се отчайвайте. Всичко ще се нареди. Ако се обичате достатъчно силно и дълго, след време тя сама няма да издържи на тази ситуация и ще сложи край на брака си. Неприятно е, ще ги боли и двамата, може да се отдръпне временно от теб, но после нещата ще се подредят. Имай търпние, не я насилвай и решението ще се появи постепенно. Нека да се почувства сигурна в теб и чувствата ти… а и в себе си. Успех!

Не знам какво да правя ? :D

Въпросът на Преслав: Ох, не знам откъде да започна, наистина. Затова ще карам направо, възмножно най – накратко и ясно. Излизах преди време с едно момиче, прекарахме си страхотно и на 2те срещи, обаче на втората среща аз не посмях да я целуна, а тя искаше да го направя, просто беше очевидно, а нещо ме спря. После и звънях да излизаме още веднъж, но разбира се тя отказа най – тактично. Мина време и звъннах отново и излязохме за трети път, обаче тя беше дръпната, усетих го и не предприех нищо, а срещата ни мина пак много яко, смяхме се почти през цялото време на истории които си разказвахме един на друг, между другото забравих да спомена, че само на първата среща ходихме на кафе, на другите срещи бяхме на някви необичайни места из природата, където има страхотни гледки към града и т.н. Сега за известно време не съм я търсил, но пък като и пиша ми отговаря, колкото пъти съм и звънял винаги е вдигала, или ако не успее да вдигне ми звъни. Истината, че момичето ми харесва доста, даже си мисля, че нея съм търсил цял живот, когато съм с нея, не съм се чувствал така с никое друго момиче, преди, но не знам какво да правя, да я поканя ли да излезем пак и да и призная всичко, каквото чувствам към нея, или да я награбя да я целувам докато си говорим и после да и кажа ? С нея нещата не са като с други момичета, с които съм бил преди, баси работата :D Ами общо взето това е ? Хайде момичета, дайте ми някакво съветче.

Нашият отговор: Преславе, работата е ясна. Момичето си е падало по теб, вероятно още си й тръпка. Само че ако продължиш да се моташ, ще й писне. Според мен варианта с предприемането на някаква крачка – целувка, имам предвид е по-добре от това да й признаеш нещата направо. Съветвам те да избереш подходяща атмосфера, да започнеш да задълбочаваш разговора в по-интимна посока (например разговор за връзки, отношения и т.н.) и в момент, в който вече тя знае накъде клониш да я целунеш. Не я награбвай съвсем от никъде (например да говорите за някой филм), нито пък задълбавай в прекалени откровения и сериозни излеяния преди да си понечил да я целунеш. Важното е тя да разбере накъде биеш и да й стане интересно. Мъжете често правите една и съща грешка – прекалено много овъртате преди да направите някаква крачка и жените се объркват дали изобщо си падате по тях и някой по-нахален накрая успява. Затова не го мисли, звънни й още сега, дръж се отпуснато, задълбочи раговора и действай. Успехът ти е почти гарантиран. Ние стискаме палци :)

Meн

Въпросът на Георги: Обичам едно момиче страшно много и бих направил всичко за нея, но тя харесва друго момче. Той пък има резерви спрямо нея, защото неговите приятели също я харесват и не иска да им е гадно на тях. Как да направя така, че на нея да й е добре? Ние сме приятели, но аз искам повече…

Нашият отговор: Здравей Георги! Кофти ситуация, но понякога така става – ти харесваш някой, който пък харесва друг… З амомента нищо не предприемай. Щом тя няма интерес към теб, а харесва друг, надали ще ти обърне внимание. Най-много да развалите приятелството си… Може би след месец два, ако нищо не става между нея и момчето, по което си пада, може да опиташ да се държиш по-мило, да й признаеш дори, че я харесваш. Че би разбрал, ако тя има чувства към друг, но ти все пак си искал да й го кажеш, че тя за теб и важна и би искал да се чувства добре. просто йпризнай истината. Това може да провокира й нея да се заинтересува от теб. Иначе е сложно. Тя според мен дори не подозира, че имаш чувства към нея. Успех!

Обича ме,но не иска да е с мен

Въпросът на Емил: Здравейте.Казвам се Емил и съм на 19 години.На 04.04.2008 година тръгнах с едно момиче (и то е на 19 – 92-ри набор). Не бях влюбен в нея, а просто за релакса, но с течение на времето тръгнахме и така в подължение на година и половина.След тая година и половина я зарязах, защото много ме ревнуваше и в буквалния смисъл аз не можех да дишам от нея. Постоянно се цупеше за глупости.Бяхме разделени 2 месеца и отново се събрахме защото осъзнах,че не мога без нея и ходехме още година и половина което прави общо 3 години.Отново аз я скъсах, но по много смотан начин – „по интернет (фейсбук)“. Скъсах я поради простата причина,че бях разбрал, че ми е изневерявала. След раздялата вече разбрах 2 месеца след като бяхме скъсали,че наистина ми е изневерявала.Преглътнах всичко и исках всичко да започне отначало, но тя не поиска. Знам,че ме обича, въпреки че вече мина година и малко.Чувствам го отвътре и добре я познавам.Тя таи чувствата в себе си. Не си говорим изобщо, защото след раздялата ме псуваше и т.н.Искам да ви попитам как мога да си я спечеля отново? По какъв начин.Какво да и кажа дори да е по интернет, защото на живо няма как да е. Работя всеки ден без почивка и не съм я виждал от месец и малко…Моля за помощ.Благодаря предварително :)

Нашият отговор: Здравей, Емо! Според мен връзката ви е вече изчерпана. Късали сте няколко пъти, тя ти е изневерявала, освен това те ревнува, а и така не ми стяна ясно сега вече влюбен ли си в нея или не. Може би ти липсва навика с нея… Замисли се колко ли време ще продължи, ако отново се съберете? Няма ли същите неща, които са те провокирали вече два пъти да скъсаш с нея, да те дразнят отново? Може би това е причината и тя да се дърпа от това отново да се съберете. Сигурно не вижда какво ново може да се случи с връзката ви… Ако все пак мислиш, че има шанс и държиш да бъдеш с нея, обичаш я и не искаш други момичета, тогава действай през интернет. Естествено би било по-добре на живо, но щом нямаш тази опция… И така, не нахалствай прекалено. Пиши и някакви съобщения от време на време да видиш как е, какво ново при нея и постепенно счупи ледовете между вас. Извини й се дори, че може да си прекалил тогава, опитай се да извъртиш нещата, че тогава сте мили по-малки и бързо сте се палили, представи ситуацията с насмешка. Да, наранили сте се, но вече минало, променили сте се и сте готови да продължите напред. Говори й като зрял човек, който е преглътнал унижението от преди и й покажи, че все още имаш чувства към нея, но дискретно, без да нахалствап и да настояваш непременно нещо да се случи. После се отдръпни и изчакай нейната реакция. УСпех!