Раздяла
Въпросът на Росица: Здравейте!Всичко при мен и човека,с който съм разделена започна преди около 2 години. Много бързо и много хубаво на пръв поглед се развиха нещата по между ни. След три месеца се случи първата ни раздяла. Човекът си тръгна и не ми даде кой знае какъв смислен отговор за това, просто не се били получили нещата помежду ни… Последва едно много тъжно за мен лято,през което време аз не прекратих комуникацията си с него. Имаше моменти,когато той отговаряше на моите смс-и и други,в които мълчеше…така изкарахме близо 3 месеца. Една септемврийска нощ се видяхме и като че ли нещата се случиха отново. Имаше период,в който се виждахме само за физически контакт, но тук трябва да отбележа, че аз толкова много искам да бъда с този човек, че и тогава и сега съм склонна да приема какво ли не, само да съм близо до него. В края на 2010 година заживяхме заедно. За мен нещата вървяха добре и си мислех,че сме преодоляли всякакви кризи. На 01.06.2011 той се прибра, постоя 15 мин и каза, че си тръгва, защото иска да е сам… Аз изпаднах в шок. Човекът си тръгна и аз продължих моята стара практика на смс комуникация. След около месец и половина отново излизахме заедно и започна някакво стопляне на отношения, като той се опита да ми каже, че, ако не се получат нещата, не желае да има драми.
Лека,полека пак живеехме заедно и отстрани погледнато всичко бе ОК, но почти нямаше физически контакт по между ни. Една късна ноемврийска вечер той пак си тръгна, казвайки ми, че му писнало. Последваха 10 дни, в които аз търсех всякакъв вид комуникация пак с него… Звънях,пишех,търсех го, питах… На 08.12.2011г отидох у тях, нахълтах в мястото, където живее. На 10-тата минута той извика полиция. Аз се нагълтах с първите попаднали ми пред очите хапове. След около час, уплашен и разярен, той повика наш общ приятел, за да ме изведе от дома му. Каза, че повече не желае да ме вижда и чува. Във въпросната нощ добре, че беше приятеля ни, който е и лекар… Той ми помогна да не стигна до наистина фатален край със себе си… Няколко дни след този инцидент аз отново пиша поредния си смс. Отговорът беше да го оставя на мира.
На 29.12.2011 му звъннах, намирайки си предтекст, че искам да си взема ските, които с още някои други мои неща се помещават при него… Той се държа адски грубо, казвайки ми „идваш и си взимаш всичко“. Отказах и му написах един смс, че спирам и съм дотам, не ме интересува нищо освен мен… Наистина не издържах физически и психически бях срината. Не че в момента не съм… Започнаха да се нижат едни толкова дълги дни… Междувременно изгубих работата си,започнах да ходя на психотерапия и така до 19.01.т.е.до преди няколко дни. Точно 21 дни след като бях спряла смсите и бях толкова горда от факта, независимо, че ми коства адски много контрол на моята врата се звъни и стои един непознат мъж, който държи моите ски и ми казва „това ви го пращта един човек“. Аз онемях и познайте веднага пуснах смс, че е намерил начин да разкара боклуците ми. Отговори ми на секундата, че все съм недоволна!
Доста дълго стана това писмо, но няма как да обясня иначе ситуацията. Аз продължавам да живея в пълна агония,независимо,че тръгнах на терапия,независимо,че се опитвам да продължа напред… Във всеки един миг го чакам и се надявам на чудо той да се върне и да сме заедно отново. Трябва да отбележа,че всеки път той ми е казвал,че аз съм виновна и заради мен се стига до раздяла, че аз прескачам всякакви граници и че на човек,когато му е трудно, трябва да мисли,а не да реагира емоционално… Ще очаквам Вашия съвет… Има ли смисъл да се надявам…
Нашият отговор: Господи! Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти си уплашила този човек! Дори да те е обичал, всички тези преследванки, хапчета, смси, молене, ходене до дома му… Защо? Толкова ли нямаш самоуважение? Какво очакваш? Да го изнудиш, да го молиш и той да се върне? Такива отношения ли желаеш? Някой да бъде с теб от съжаление? Той го е направил между другото – шансове и шансове, но ти просто не си ги оценила. Не знам как си се държала във връзката ви, но ако е така, както извън нея, трябва да ти призная, че го разбирам. Отстрани звучи плашещо. Извинявай, не искам да бъда груба, но използвай ситуацията, за да научиш урока си. С този или с друг мъж – никога не се дръж така. Понякога хората не си пасват, разделят се, това не е краят на света. Някак го приемаш, трудно е, мъчно е, тягостно е, но с времето минава. Ти си се вкопчила в този мъж като удавник за сламка. Единственият ли е? Първият ти ли е? Какво толкова специално има в него, че не може да си кажеш „Достатъчно“! МОля те, вземи се в ръце и прояви самоуважение най-вече към себе си. Разбери, в момента той няма да се върне при теб. СМС-ите ти извикват у него насмешка, съжаление, не чувства. Не е това начинът. Тотално го забрави на този етап и продължи живота си без него. Нима си мислиш, че дори да се върне при теб, връзката ви ще се получи? След всички тези опити и раздели? Моля те, откажи се! Няма смисъл! Гледай напред и потърси друг и когато го срещнеш, за нищо на света не го превръщай в центъра на живота си. Бъди егоистка, мисли за себе си и за своето здраве и благоденствие. Нито един мъж не заслужава (и не се привлича) от жена, която преобръща света за него. Мъжете са ловци, обичат те да гонят и да се доказват. Обичат жената да ги провокира, не да провокира у тях съжаление. Уважавай себе си и така ще те уважават останалите. Бившият ти вече не те уважава, максимално си се изложила пред него. А той просто смята, че не сте един за друг. Това не е ненормално, нито неморално, нито нечестно. Разбери го. Продължавай да ходиш на психиатър, това ще ти помогне, изтрий телефона му, за да не се изкушаваш да му пишеш, излизай с приятелки, срещай се с други и времето ще излекува тази идея фикс. Защото ти дори не го обичаш вече, а просто си се заинатила. Пусни го да си ходи, а ти живей живота си. УСпех!



Последни коментари