Въпросът на Constantin: Аз съм н 29, а приятелката ми на 27. Запознахме се през 2007ма година, а от май 2008ма сме сгодени. Имахме прекрасни планове за живота – сватба, деца, да живеем заедно в новия ми апартамент, който беше причината да се запознаем. От половин година обаче нещата не вървят към добре. В началото на лятото ни се отдаде възможност да живеем за едно, но тя не пожела. Получих неясни отговори. Отдръпна и се опитваше да намери оправдание за всяко нещо. Доста време се опитвах да разбера защо, опитвах се да разговарям с нея, но всене получавах ясни отговори. Едно от най-важните неща за мен за успешна връзка е да се обсъждат проблемите и да се решават на време, изобщо да се споделя и говори. Обичах я и все оше я обичам, но реших да приключа връзката ни преди два месеца, защото се чувствах адски нещастен от случващото се между нас. Сърцето ми се късаше, казах й всичко, както и казах и, че не съм спрял да я обичам, но не мога да продължавам така. Тя плака, поиска втори „шанс“, а на мен само това ми трябваше – естествено се съгласих. От тогава до момента се случват неща, за които нямам обяснение. Тя ми обясни, че се е отдръпнала от мен преди известно време, но аз не съм причината, че се е уплашила, че не е била готова, че ме е подлъгала. Аз й предложих или да си помогнем заедно и да продължим напред, да сме щастливи, или да приключим връзката и пак да продължим, но вече всеки по свой път. И пак не получих конкретен отговор
Тогава реших да й оставя време да помисли, без да я притеснявам, задушавам и т.н. Резултатът обаче беше – смс-и, обаждания. Виждахме се, но само така – като приятели да си разкажем как ни минава ежедневието. Повярвайте ми това трудно се издържа. Иска да е до мен, но когато нещата се задълбочат се отдръпва. Какво да правя?
Нашият отоговор: При всички случаи, щом тя не иска да заживеете заедно, трябва да се съобразиш с това. Приятелката ти определено е объркана и то много! Обикновено жените са тези, които бързат със съвместния живот и сватбата. За да не го иска обаче има 100% конкретна причина. А щом се самообвинява, според мен наистина има намесен трети човек. Не искам да те плаша излишно, но според мен тя не ти признава, защото не иска да те нарани, както и да унижи себе си, че те е мамила. Друга вероятна причина е да не е убедена, че ти си човекът, който иска да е баща на децата й и неин съпруг. Нямам идея каква е причината, може да са стотици, просто не е уверена, че ти си мъжът, с който иска да е. Причината поради която не късате окончателно е, че тя оценява вниманието, което й даваш, вижда, че я обичаш и не иска да загуби това. Не иска да те загуби, защото знае, че не са много мъжете, които биха били така отдадени на една жена, и то с толкова объркано поведение. Разковничето в тази ситуация е, че тя вероятно не е влюбена в теб, а се опитва да се увери, че ти си подходящият човек. Не спомена нищо за сексуалния ви живот, отдръпнала ли се е и там? Има ли страст по между ви? Най-правилното решение е да се отдръпнеш – рязко и категорично. Тя трябва да почувства, че ще те загуби и да се уплаши! Просто бъди твърди се отдръпни! Кажи й, че не искаш повече подобни отношения, че е време да помислиш за себе си, не можеш да се бориш с несъществуващ проблем. Попитай я дали е искрена на 100%, защото мен ме съмнява, че е. Тя знае причина, поради която не иска да е с теб. Но само, когато разбере, че може да те изгуби, ще прецени дали тази причина е достатъчно основателна. Поеми риска и ще получиш окончателен отговор! Просто не прави първата крачка да се събирате отново и отбягвай всякакви „приятелски срещи“. Съветвам те да действаш по този начин, но само ако си положил всички усилия да я разбереш и подкрепиш – нещо, което вече си направил! Успех!
Последни коментари