Archive for the Category »ЛЮБОВ «

Раздяла

Въпросът на Росица: Здравейте!Всичко при мен и човека,с който съм разделена започна преди около 2 години. Много бързо и много хубаво на пръв поглед се развиха нещата по между ни. След три месеца се случи първата ни раздяла. Човекът си тръгна и не ми даде кой знае какъв смислен отговор за това, просто не се били получили нещата помежду ни… Последва едно много тъжно за мен лято,през което време аз не прекратих комуникацията си с него. Имаше моменти,когато той отговаряше на моите смс-и и други,в които мълчеше…така изкарахме близо 3 месеца. Една септемврийска нощ се видяхме и като че ли нещата се случиха отново. Имаше период,в който се виждахме само за физически контакт, но тук трябва да отбележа, че аз толкова много искам да бъда с този човек, че и тогава и сега съм склонна да приема какво ли не, само да съм близо до него. В края на 2010 година заживяхме заедно. За мен нещата вървяха добре и си мислех,че сме преодоляли всякакви кризи. На 01.06.2011 той се прибра, постоя 15 мин и каза, че си тръгва, защото иска да е сам… Аз изпаднах в шок. Човекът си тръгна и аз продължих моята стара практика на смс комуникация. След около месец и половина отново излизахме заедно и започна някакво стопляне на отношения, като той се опита да ми каже, че, ако не се получат нещата, не желае да има драми.
Лека,полека пак живеехме заедно и отстрани погледнато всичко бе ОК, но почти нямаше физически контакт по между ни. Една късна ноемврийска вечер той пак си тръгна, казвайки ми, че му писнало. Последваха 10 дни, в които аз търсех всякакъв вид комуникация пак с него… Звънях,пишех,търсех го, питах… На 08.12.2011г отидох у тях, нахълтах в мястото, където живее. На 10-тата минута той извика полиция. Аз се нагълтах с първите попаднали ми пред очите хапове. След около час, уплашен и разярен, той повика наш общ приятел, за да ме изведе от дома му. Каза, че повече не желае да ме вижда и чува. Във въпросната нощ добре, че беше приятеля ни, който е и лекар… Той ми помогна да не стигна до наистина фатален край със себе си… Няколко дни след този инцидент аз отново пиша поредния си смс. Отговорът беше да го оставя на мира.
На 29.12.2011 му звъннах, намирайки си предтекст, че искам да си взема ските, които с още някои други мои неща се помещават при него… Той се държа адски грубо, казвайки ми „идваш и си взимаш всичко“. Отказах и му написах един смс, че спирам и съм дотам, не ме интересува нищо  освен мен… Наистина не издържах физически и психически бях срината. Не че в момента не съм… Започнаха да се нижат едни толкова дълги дни… Междувременно изгубих работата си,започнах да ходя на психотерапия и така до 19.01.т.е.до преди няколко дни. Точно 21 дни след като бях спряла смсите и бях толкова горда от факта, независимо, че ми коства адски много контрол на моята врата се звъни и стои един непознат мъж, който държи моите ски и ми казва „това ви го пращта един човек“. Аз онемях и познайте веднага пуснах смс, че е намерил начин да разкара боклуците ми. Отговори ми на секундата, че все съм недоволна!
Доста дълго стана това писмо, но няма как да обясня иначе ситуацията. Аз продължавам да живея в пълна агония,независимо,че тръгнах на терапия,независимо,че се опитвам да продължа напред… Във всеки един миг го чакам и се надявам на чудо той да се върне и да сме заедно отново. Трябва да отбележа,че всеки път той ми е казвал,че аз съм виновна и заради мен се стига до раздяла, че аз прескачам всякакви граници и че на човек,когато му е трудно, трябва да мисли,а не да реагира емоционално… Ще очаквам Вашия съвет… Има ли смисъл да се надявам…

Нашият отговор: Господи! Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но ти си уплашила този човек! Дори да те е обичал, всички тези преследванки, хапчета, смси, молене, ходене до дома му… Защо? Толкова ли нямаш самоуважение? Какво очакваш? Да го изнудиш, да го молиш и той да се върне? Такива отношения ли желаеш? Някой да бъде с теб от съжаление? Той го е направил между другото – шансове и шансове, но ти просто не си ги оценила. Не знам как си се държала във връзката ви, но ако е така, както извън нея, трябва да ти призная, че го разбирам. Отстрани звучи плашещо. Извинявай, не искам да бъда груба, но използвай ситуацията, за да научиш урока си. С този или с друг мъж – никога не се дръж така. Понякога хората не си пасват, разделят се, това не е краят на света. Някак го приемаш, трудно е, мъчно е, тягостно е, но с времето минава. Ти си се вкопчила в този мъж като удавник за сламка. Единственият ли е? Първият ти ли е? Какво толкова специално има в него, че не може да си кажеш „Достатъчно“! МОля те, вземи се в ръце и прояви самоуважение най-вече към себе си. Разбери, в момента той няма да се върне при теб. СМС-ите ти извикват у него насмешка, съжаление, не чувства. Не е това начинът. Тотално го забрави на този етап и продължи живота си без него. Нима си мислиш, че дори да се върне при теб, връзката ви ще се получи? След всички тези опити и раздели? Моля те, откажи се! Няма смисъл! Гледай напред и потърси друг и когато го срещнеш, за нищо на света не го превръщай в центъра на живота си. Бъди егоистка, мисли за себе си и за своето здраве и благоденствие. Нито един мъж не заслужава (и не се привлича) от жена, която преобръща света за него. Мъжете са ловци, обичат те да гонят и да се доказват. Обичат жената да ги провокира, не да провокира у тях съжаление. Уважавай себе си и така ще те уважават останалите. Бившият ти вече не те уважава, максимално си се изложила пред него. А той просто смята, че не сте един за друг. Това не е ненормално, нито неморално, нито нечестно. Разбери го. Продължавай да ходиш на психиатър, това ще ти помогне, изтрий телефона му, за да не се изкушаваш да му пишеш, излизай с приятелки, срещай се с други и времето ще излекува тази идея фикс. Защото ти дори не го обичаш вече, а просто си се заинатила. Пусни го да си ходи, а ти живей живота си. УСпех!

 

 

Нормален ли съм?

Въпросът на Любомир: Не знам как да започна и не знам дали ще можете да ми помогнете с този проблем. Аз съм най-обикновено момче на 17г., което търси обикновеното момиче в живота си, но точно тук се получава проблемът. Преди години се бях отдал на момиче, което обичах в продължение на години. Това не беше любов, а страдание от моя страна. Криех тази тайна от нея докато не и го казах (в писмен вариант) и знаете ли? Когато научих за нейната реакция ми се искаше да умра. Беше се смяла така както никога в нейния живот. Когато и го казах беше време, което рядко се виждахме, защото учех в друго училище и се получи голяма каша. Това ме съсипа, но ме направи друг човек. Преди това да стане самочувствието ми беше пълна скръб, бях жалък (външно и вътрешно) Обаче мина време, в което започнах усилено да спортувам, направих добра форма, ходех с високо вдигната глава, самочувствието ми беше на ниво, НОО…!! Появи се и друг проблем, за което искам да ми помогнете със съвет! Докато обичах това момиче изпитвах и чувства към най-добрата ми приятелка. Тя ми споделяше всичко, както и аз. Мина време, опознавахме се все повече, говорихме си за абсолютно всичко, докато аз Г-н Животното не се влюби в нея. ДА! Влюбих се в нея! Познавах е по-добре дори от собствените и родители затова я обикнах. Бях убеден, че имам шанс да тръгна с нея (въпреки, че по-това време имаше връзка с друг) Бях си дал време, в което повече да тренирам да стана още по-добър във всичко и по-някакъв начин да е впечатля, но само след 2 седмици и го казах, защото не можеш повече да търпя…. Тя направо ме смаза, влезе вътре в мен и опожари всичко! Казах и го със сълзи (жалка и смешна гледка бях), а тя? Тя не реагира, толкова безчувствена седеше до мен и ми казваше – „Спокойно, нищо не е станало” Не съм искал да ме целуне, а само да ме прегърне и да ми помогне да я забравя, не исках да си развалям приятелството с нея, а очевидно не можехме и да тръгнем. Тя не ме обичаше и не искаше да бъде нещо повече с мен. За щастие бързо се изправих на крака след като и го казах. За втори път се издъних жестоко. Сигурно си мислите, че съм изключително грозен „човек”, невъзпитан, подигравач, лъжец, предател…. Не, не съм нито едно от изброените неща. Казах Ви, Аз съм обикновено момче, не съм красавец, но не съм и грозник, възпитан съм, помагам на всеки, който има нужда от мен, не съм някакъв боклук, който цели да използва. Много хора си намериха своите половинки, а аз девственият не може да си обясни това нормално ли е? Всяка вечер си задавам въпросът „Нормален ли съм” След тежък тренировъчен ден виждам по улиците влюбени двойки и не мога да си го обясня. Какво ми липсва, че не мога да си хвана гадже? Познавам жените много добре, говоря открито с момиче ( не забивам ) Излизам често и пак не мога да е открия. Предпочитам да се напия, отколкото да вярвам в това смешно нещо наречено „любов” НЯМА ЛЮБОВ, за мен не съществува!
И двете момичета, който харесвах бяха с такивa зодии, който напълно си пасват с моята (зодия Лъв съм) И пак нещата не станаха, защото винаги нещо ще се обърка! Не мога да си го обясня как един използвач и простак си хваща момиче, а аз, който мога да бъде верен ( не бих изневерил ), да обича истински ( не бих излъгал ) не може да си намери момиче до себе си, а искам едно нормално красиво момиче. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ!!! Аз съм най-тежкият случай, от който може би спасението е накъде да се гръмна. Звучи смешно, но ако човек се постави на мое място и бъде самотен без момиче до себе си много добре ще ме разбере!

Нашият отговор: Здравей, Любомир! Съзнанието ти в момента е пропито от безсмислени мисли, които самo те тласкат към тези пагубни емоции. Ти си едно нормално 17-годишно момче, което, сигурна съм, може да има почти всяко момиче, което пожелае. Това, че нещата не са се получили с 2 момичета, в които си бил влюбен, не означава, че няма да се получат с други. И в двете истории си вкарал излишни драми, които само са объркали момичетата, по които си падаш. Като за начало те съветвам да смениш подхода. Като си падаш по някое момиче, не е нужно да го криеш, криеш и накрая да го изтреляш така излеятелно и притискащо, демонстрирайки силната си любов. Нормално е момичетата да се стреснат, ако не са го очаквали. Започни със срещи, смс-и, излизания, чат, показвай интереса си малко по малко, за да видиш дали и те имат инетерес. Дори и да не разбереш ясно сигналите, то поне ще си им показал на тях, че си падаш по тях и ще знаят какво да очакват. Избягвай писането на писма и обяснението в силни чувства, ако момичето не ти е близко. Освен това трябва да започнеш да се държиш малко по-неглиже, не вкарвай толкова драматизъм в комуникацията си с хората, както и в собствената си глава. Ти си на 17, милиони момчета на твоята възраст не са имали гаджета, нито връзки и са все още девствени. Ти не си изключение, напълно нормален си!  Твоята чувствителност те правят още по-специален. Повярвай в себе си, настрой се положително, усмихни се на живота и не взимай присърце всяко нещо. Общувай с момичета, излизай, покани 1-2 на среща, забавлявай се. Когато нещата с някоя от тях тръгнат в положителна посока ти ще усетиш, защото те ще се случват естествено. Прсото се отпусни, имай самочувствие, вяра в себе си и не драматизирай нищо прекалено. Нищо кой знае какво не е станало с тези момичета, отблъснали са те, това се случва постоянно. Въпрос на време е да срещнеш подходящата, сигурна съм в това, просто не се вманиачавай в тази идея. Ти имаш всичко, за да спечелиш едно момиче, така че просто не спирай да се оглеждаш за НЕЯ! Успех!

омъжена жена

Въпросът на Мартин: Влюбих се в едно момиче, което е 3 години по – голямо от мен. Тя е завършила образованието си, аз още уча. Проблема е, че от 2 месеца е омъжена, а ме обича много, както и аз нея. Казва, че изобщо не е щастлива в брака си и съжалява за това, което е направила, но не знае как да действа заради родителите си. Наистина не знам какво да правя, искам да съм с нея повече от всичко, тя също… Единственото, от което се опасявам е, че не знам дали ще мога да й дам всичко, което и дава съпруга й (освен любовта), все пак съм по-малък. Нямам представа как да действам, поставям се и на нейно място, защото чувствата й към мен са много силни и истински, но не знам какво да й кажа… как да постъпи тя ?

Нашият отговор: Здравей, Мартине! Сложна ситуация, наистина. Нашият съвет е да изчакате известно време. Тя едва се е омъжила, вие отскоро се опознавате. Не може да искаш от нея с лека ръка да се разведе при условие, че все още не те познава толкова, не може да ти вярва. Трябва й време. Тя сама ще узрее за решение. Не я притискай. Давай й всичко, от което тя се нуждае. По-трудно е, докато е с партньор, да, но ти не нахалствай. Оставяй я тя да реши сама как да действа. Родителите й не би трябвало да са проблем, ако вие се чувствате близки и сродни души. Може би е прибързала с брака, но понякога грешките са поправими. Не се отчайвайте. Всичко ще се нареди. Ако се обичате достатъчно силно и дълго, след време тя сама няма да издържи на тази ситуация и ще сложи край на брака си. Неприятно е, ще ги боли и двамата, може да се отдръпне временно от теб, но после нещата ще се подредят. Имай търпние, не я насилвай и решението ще се появи постепенно. Нека да се почувства сигурна в теб и чувствата ти… а и в себе си. Успех!

Meн

Въпросът на Георги: Обичам едно момиче страшно много и бих направил всичко за нея, но тя харесва друго момче. Той пък има резерви спрямо нея, защото неговите приятели също я харесват и не иска да им е гадно на тях. Как да направя така, че на нея да й е добре? Ние сме приятели, но аз искам повече…

Нашият отговор: Здравей Георги! Кофти ситуация, но понякога така става – ти харесваш някой, който пък харесва друг… З амомента нищо не предприемай. Щом тя няма интерес към теб, а харесва друг, надали ще ти обърне внимание. Най-много да развалите приятелството си… Може би след месец два, ако нищо не става между нея и момчето, по което си пада, може да опиташ да се държиш по-мило, да й признаеш дори, че я харесваш. Че би разбрал, ако тя има чувства към друг, но ти все пак си искал да й го кажеш, че тя за теб и важна и би искал да се чувства добре. просто йпризнай истината. Това може да провокира й нея да се заинтересува от теб. Иначе е сложно. Тя според мен дори не подозира, че имаш чувства към нея. Успех!

Обича ме,но не иска да е с мен

Въпросът на Емил: Здравейте.Казвам се Емил и съм на 19 години.На 04.04.2008 година тръгнах с едно момиче (и то е на 19 – 92-ри набор). Не бях влюбен в нея, а просто за релакса, но с течение на времето тръгнахме и така в подължение на година и половина.След тая година и половина я зарязах, защото много ме ревнуваше и в буквалния смисъл аз не можех да дишам от нея. Постоянно се цупеше за глупости.Бяхме разделени 2 месеца и отново се събрахме защото осъзнах,че не мога без нея и ходехме още година и половина което прави общо 3 години.Отново аз я скъсах, но по много смотан начин – „по интернет (фейсбук)“. Скъсах я поради простата причина,че бях разбрал, че ми е изневерявала. След раздялата вече разбрах 2 месеца след като бяхме скъсали,че наистина ми е изневерявала.Преглътнах всичко и исках всичко да започне отначало, но тя не поиска. Знам,че ме обича, въпреки че вече мина година и малко.Чувствам го отвътре и добре я познавам.Тя таи чувствата в себе си. Не си говорим изобщо, защото след раздялата ме псуваше и т.н.Искам да ви попитам как мога да си я спечеля отново? По какъв начин.Какво да и кажа дори да е по интернет, защото на живо няма как да е. Работя всеки ден без почивка и не съм я виждал от месец и малко…Моля за помощ.Благодаря предварително :)

Нашият отговор: Здравей, Емо! Според мен връзката ви е вече изчерпана. Късали сте няколко пъти, тя ти е изневерявала, освен това те ревнува, а и така не ми стяна ясно сега вече влюбен ли си в нея или не. Може би ти липсва навика с нея… Замисли се колко ли време ще продължи, ако отново се съберете? Няма ли същите неща, които са те провокирали вече два пъти да скъсаш с нея, да те дразнят отново? Може би това е причината и тя да се дърпа от това отново да се съберете. Сигурно не вижда какво ново може да се случи с връзката ви… Ако все пак мислиш, че има шанс и държиш да бъдеш с нея, обичаш я и не искаш други момичета, тогава действай през интернет. Естествено би било по-добре на живо, но щом нямаш тази опция… И така, не нахалствай прекалено. Пиши и някакви съобщения от време на време да видиш как е, какво ново при нея и постепенно счупи ледовете между вас. Извини й се дори, че може да си прекалил тогава, опитай се да извъртиш нещата, че тогава сте мили по-малки и бързо сте се палили, представи ситуацията с насмешка. Да, наранили сте се, но вече минало, променили сте се и сте готови да продължите напред. Говори й като зрял човек, който е преглътнал унижението от преди и й покажи, че все още имаш чувства към нея, но дискретно, без да нахалствап и да настояваш непременно нещо да се случи. После се отдръпни и изчакай нейната реакция. УСпех!

Любов и момчета

Въпросът на Ели: Моята ситуация е малко сложна. Преди около 3 месеца се запознах с едно момче. В началото той се държеше супер мило с мен. През цялото време, в което бяхме заедно, се гушкахме и си говорехме мили неща, но изведнъж преди около 3 седмици той се промени. Имаше моменти, в които даже не ме и поздравяваше. Като го попитах какво става, защо се е променил,  той ми каза само и единствено: „ами аз видях промяна в теб“. Сега в момента сме си само за здравей и чао. Аз супер много го харесвам, но просто не знам как да му го призная… Какви думи точно да използвам .. Надявам се Вие поне малко на ме напътствате. Мерси много предварително :) :):)

Нашият отговор: Здравей Ели! Мисля, че отношенията ви достатъчно красноречиво са показали, че ти имаш интерес към него. Той също е имал интерес към теб. Защо иначе ще се прегръщате и ще си говорите мили неща? Интересно ми е промяната на какво може да се дължи. Има два варианта: или той е очаквал отношенията ви да преминат на следващото ниво (например целувка), но нищо не се е случило; или с времето е охладнял и е решил, че не иска да имате нищо общо вече… За да разбереш какъв точно е случая, опитай се да уговориш среща с него. Помоли го да се видите и когато това стане, опитай да го прегърнеш или хванеш за ръка. Ако той ти отвърне, значи просто се надява вече да минете на следващо ниво. Ако се отдръпне, значи вече няма интерес и е по-добре да не нахалстваш. Продължете по приятелски или, ако за теб това е трудно, спрете да се виждате. Успех!

 
SMS код: 2P9L6Q
Въпрос:
еми значи то моето е малко сложно преди около 3 месеца се запознах с едно момче. В началото той се държеше супер мило с мене през цялото време в което бях заедно се гушкахме и си говорехме мили неща но изведнъж преди около 3 седмици той се промени имаше моменти в които даже не ме и поздравяваше като го попитах какво става защо се е променил и той ми каза само и единствено ами аз видях промяна в теб . Сега в момента сме си само за здравей и чао . Аз супер много го харесвам но просто не знам как да му го призная какви думи точно да използвам ..;х Надявам се Вие поне малко на ме напъдствате мерси много предварително :) :):)

Приятелство-Любов

Въпросът на Anonimus: Ще започна съвсем от началото. Преди 6 години аз, Тя и още много деца попаднахме в един клас. Както и да е, вече сме 1-ви курс в университета, а аз и Тя сме най-добри приятели. Много я обичам, така както обичам майка си и сестра си, мисля че и тя изпитва същото към мен. Имаме си пълно доверие, можем да си кажем всичко, разказваме си даже за бивши, настоящи и бъдещи гаджета. Чуваме се по няколко пъти на ден, виждаме се много често и ни е приятно заедно. Скоро обаче Тя започна много често да ми говори за това как приятелството между момче и момиче много лесно преминавало в любов. Аз й отговарям, че след това обаче приятелство няма, а тя ми казва, че ако са истински приятели има въпреки всичко каквото се е случило между тях. Разправя ми как си говорила с приятелки и те и казали, че няма такова приятелство и винаги имало задни мисли, и ме пита аз дали съм имал задни мисли. Аз и отговорих, че не знам. И е точно така, не знам. Или може би се страхувам да не я изгубя като приятел, ако не се получат нещата в любовта между нас… Всъщност въпросите са ми два, ако трябва таксувайте ме двойно. Единият ми въпрос е , мислите ли че тя изпитва нещо повече към мен от приятелска обич, и мислите ли че е правилно аз да изпитвам нещо повече към нея от приятелска обич…? Не знам вече… от както почна да ми говори тези работи ме накара да се замисля за такава евентуална връзка и знам, че ще е една от най-хубавите ни връзки, но както вече ви казах…в дилема съм… страхувам се..

Нашият отговор: Това е една прекрасна история, чиито „край“  ще завърши с любов. На въпросаа ти дали те възприема като нещо повече – да, категорична съм, че те възприема! Според мен даже вече се е уморила да ти намеква, да те кара да си отвориш очите, да очаква да направиш нещо, тя е момиче и иска ти да направиш първата крачка.

Не виждам защо се плашиш от загубата на приятелството ви. Ако има чувства и привличне, детското приятелство така или иначе ще умре. Въпросът е да си отговориш на въпроса дали изпитваш нещо повече към нея. Привлича ли те сексуално? Желаеш ли я в този смисъл? Ако си объркан, замисли се, сега, ако я видиш с друго момче, влюбена и щастлива, ще те заболи ли? Ще изпиташ ли ревност? Ако да, значе съмнение няма, че тя е нещо повече за теб.

Това, което вие имате като духовна връзка, много двойки не могат да го постигнат години наред. Разбирателството и хармонията вървят ръка за ръка с успешната връзка, така че това би било едно страхотно стъпало. Помисли още малко, увери се, че я възприемаш като жена и действай. Имаш какво да губиш, да, но в случая според мен ще спечелиш доста повече. Успех!

Category: ЛЮБОВ  One Comment

Малко продължение

Въпросът на Lifelover: Привет! Пак съм аз. Още веднъж огромно благодаря за насоката!! Ще ви послушам,да..това може би е най-доброто.
Само бих искала да дам допълнителните разяснения. Всъщност момчето е от Хърватска…балканска,но католическа страна. Това е лошото. Преди той тренираше народни танци и се запознахме,когато гостуваше в България във връзка с концерт на групата. Имахме 15 дни, през които се сближихме. Само като приятели. Невъзможно е той да предполага нещо. Доста внимавах, за да не помисли, че избързвам. Времето някак си не ни стигна, можех да го накарам да размисли. Но всъщност усещам някаква несигурност у него за това решение. Ще му кажа всичко веднага. А и скоро ми се отваря път към Загреб, това е добра възможност да се срещнем пак. Но само още едно въпросче. Ако се окаже,че той избере да продължи и нямам шанс,кое би било по-добре: да се откъсна от него напълно и да го преодолея по-лесно или да пазя приятелството? Защото нали все пак католическите свещеници са отворени към хората и имат много различни дейности.
Благодаря!

Нашият отговор: Ти сама ще почустваш кое е по-добре за теб, защото понякога наистина е възможно да се запази приятелството. И все пак – опитът категорично показва, че поговорката „по-далеч от очите,  п0-далеч от сърцето“ е вярна. Ако се откъснеш от мисълта за него, концентрираш се върху други занимания и отвориш сърцето си за нова любов (започнеш да се оглеждаш за други мъжш ;) ), съм сигурна, че много, много по-бързо ще се оттърсиш и дори да не се влюбиш наново, страничните емоции ще ти помогнат да притъпиш болката.

И все пак, все още не си стигнала до там :) . Както ти казах – надежда има и трябва да очакваме най-доброто. Пожелаваме ти късмет и много положителни емоции в Загреб! Дано нещата се наредят!

Една рухваща мечта

Въпросът на Lifelover: Здравейте! Аз също съм момиче…Толкова неща ми се случиха напоследък,че просто реших да поискам съвет от някой напълно непознат. И като си представя,че никога не ми се е налагало…Толкова ще съм ви благодарна!
Ето го и моят проблем. Твърде гаден. Преди време съдбата ми се усмихна и ме срещна с един прекрасен младеж също от балканска държава. Той беше сякаш само за мен-забавен,сладък и сантиментален. Какъвто винаги съм търсила! Имах щастието да прекарам само няколко дни с него,да проведа само няколко разговора, но това беше предостатъчно, за да се влюбя. Когато дойде моментът той да замине,за да продължи обучението си, разменихме координати и аз го изпратих с огромна тъга.
Но все пак продължих да се надявам,че не съм го загубила изцяло. Писахме си често във фейсбук… Беше страхотно! Много се забавлявахме. И усещах,че наистина е по-различен…
Докато един ден му писах за пореден път. Тогава той ми сподели това,което ме разтърси. Решил да стане католически семинарист и дори го приели!!! Започнал с всичко необходимо. Дори желае да бъде свещеник. И ето! Светът ми се срина. Напълно. И осъзнах,че е невъзможно и толкова неприемливо да продължавам да го притеснявам след всичко,което ми каза. Та той избра да се отдаде на Бога… Аз също вярвам,как мога да проклинам съдбата? Как мога да бъда изобщо ядосана за такова нещо?!  Но усещам,че не се въздържам,твърде много го обичам,за да го пусна ей така… Само аз си зная колко. Искам да помоля за съвет и да продължа ли да го имам само за прекрасен приятел, докато още мога и работата му не го е отдалечила от мен съвсем? Той едва сега започна. Или да прекъсна всякаква връзка с него? Това толкова ще боли…имам чувството,че не ще мога да се отърся. И все се питам как той избра това. Дори не съм му признала за това,което изпитвам. Какво друго мога да направя? Никой няма да ме разбере… Моля ви,кажете ми. Сякаш съм притисната от две страни:от едната любовта,която все още крещи да се боря,от другата вярата,която шепне “Невъзможно е,примири се…“
Най-искрено ви благодаря предварително!!! Бъдете усмихнати!

Нашият отговор: Здравей, Lifelover. Проблемът ти наистина е сложен и леко тъжен, но това не значи, че не може да бъде преодолян. Като за начало ми се щеше да знам малко повече информация – вие имали ли сте връзка с това момче или просто сте били приятели и той не подозира, че нещата може да са по-дълбоки? И освен това – казваш, че той е от балканска държава, но въпреки това иска да бъде католически свещеник, тук ми се вижда малко объркано. Защото както знаеш православните свещеници, макар отдадени на бога, имат право на семейство и личен живот.

И все пак, като за начало според мен не бива да криеш чувствата си. Ти просто нямаш време да се чудиш и маеш дали да му кажеш, тъй като след няколко месеца вече наистина ще е късно. Просто е време да му кажеш, че новината, че ще става свещеник те е натъжила много, защото имаш по-дълбоки чувства към него, не може да си представиш, че трябва да ги изкорениш и искаш да знае дали той не изпитва нещо подобно. Само казала му напълно искрено какво изпитваш, ще можеш да си спокойна, че каквото и да стане, ти си опитала. Ако усетиш у него пообни симпатии и колебания, не се бави, ами действай да му покажеш на какво си готова и какво би изпуснал.

И все пак, погледнато глобално, изборът му не е лош, нито тъжен. Разкрий му чувствата си, покажи готовност да се бориш за него, но остави той да реши сам. Запомни – каквото и да реши, значи така е трябвало да стане. Рано или късно ще разбереш, че е било за добре.

Сега обаче не со губи времето със самосъжаление, а направи нещо, за да разбере за чувствата ти. В това съм категорична – той трябва да разбере. Успех!

Любов,естествено! :)

Въпросът на Стоян: Моят проблем е следният:падам си по едно момиче,което е с около година по-голямо от мен-аз съм на 17,тя на 18.Готина е,много ме кефи и се разбирам добре с нея.Нашето приятелство започна от сравнително скоро,обаче аз,естествено,хлътнах по нея и то здравата…Държи се много дружелюбно и добре с мен,обаче имам чувството ,че започна да се усеща и не знам какво ще стане, ако е абсолютно сигурна.Бяхме на лагер,тя ме „допусна до себе си“ т.е. правих и масажи 4 пъти,като 2 от тях бяха вечерно време ,до 2-3,успях да я предразположа да ми сподели нещо за себе си,по-интимно,аз също се разкрих и така,това си беше крачка напред. Последния ден от лагера ,някъде по обяд,техните я взеха и отиде на къмпинг.Същата вечер аз писах СМС,след което проведохме кратък диалог.Тя си има приятел,с който обаче има лоша връзка,даже много,и освен това ще е студент тази година и отива да учи,а тя остава още една година.Тя ми беше споделила,че момичетата,или поне тя,хлътвали по момчетата ,с които споделят,затова реших да бъда по-интимен с нея,и мисля че успях,обаче имам нужда от помощ.Моля ви,дайте съвет,окуражете ме или ми кажете да се откажа от нея,не знам…единственото ,което знам,е че я харесвам и обожавам много,да не кажа ,че я обичам…

Нашият отговор: Какво те притеснява? Очевидно е, че и тя си пада по теб. Позволява да й правиш масажи, споделя ти, прави ти намеци какво харесва в мъжете… Действай по същия начин, изчакай гаджето й да замине да учи и продължавай да се виждаш с нея. После подразбери как се чувства спрямо него – дали й липсва и т.н. Не се опитвай да я притискаш да става нещо между вас, веднага след като той тръгне. Нека мине малко време и тя сама ще иска нещата между вас да се задълбочат. На този етап е рано според мен. Но бъди спокоен, тя също има интерес към теб. Използвай времето, когато се виждате да се опознаете и сближите повече, без да нахалстваш непременно да се получава нещо между вас на този етап. След като гаджето й тръгне, може вече да смениш тактиката и да опиташ да станете по-интимни. А и между другото, тя също така знае перфектно, че я харесваш. Щом не се е дръпнала, значи и тя има интерес. Иначе нямаше да ти позволява да се суетиш така около нея. Успех!