Blog Archives

Любов и момчета

Въпросът на Ели: Моята ситуация е малко сложна. Преди около 3 месеца се запознах с едно момче. В началото той се държеше супер мило с мен. През цялото време, в което бяхме заедно, се гушкахме и си говорехме мили неща, но изведнъж преди около 3 седмици той се промени. Имаше моменти, в които даже не ме и поздравяваше. Като го попитах какво става, защо се е променил,  той ми каза само и единствено: „ами аз видях промяна в теб“. Сега в момента сме си само за здравей и чао. Аз супер много го харесвам, но просто не знам как да му го призная… Какви думи точно да използвам .. Надявам се Вие поне малко на ме напътствате. Мерси много предварително :) :):)

Нашият отговор: Здравей Ели! Мисля, че отношенията ви достатъчно красноречиво са показали, че ти имаш интерес към него. Той също е имал интерес към теб. Защо иначе ще се прегръщате и ще си говорите мили неща? Интересно ми е промяната на какво може да се дължи. Има два варианта: или той е очаквал отношенията ви да преминат на следващото ниво (например целувка), но нищо не се е случило; или с времето е охладнял и е решил, че не иска да имате нищо общо вече… За да разбереш какъв точно е случая, опитай се да уговориш среща с него. Помоли го да се видите и когато това стане, опитай да го прегърнеш или хванеш за ръка. Ако той ти отвърне, значи просто се надява вече да минете на следващо ниво. Ако се отдръпне, значи вече няма интерес и е по-добре да не нахалстваш. Продължете по приятелски или, ако за теб това е трудно, спрете да се виждате. Успех!

 
SMS код: 2P9L6Q
Въпрос:
еми значи то моето е малко сложно преди около 3 месеца се запознах с едно момче. В началото той се държеше супер мило с мене през цялото време в което бях заедно се гушкахме и си говорехме мили неща но изведнъж преди около 3 седмици той се промени имаше моменти в които даже не ме и поздравяваше като го попитах какво става защо се е променил и той ми каза само и единствено ами аз видях промяна в теб . Сега в момента сме си само за здравей и чао . Аз супер много го харесвам но просто не знам как да му го призная какви думи точно да използвам ..;х Надявам се Вие поне малко на ме напъдствате мерси много предварително :) :):)

Приятелство-Любов

Въпросът на Anonimus: Ще започна съвсем от началото. Преди 6 години аз, Тя и още много деца попаднахме в един клас. Както и да е, вече сме 1-ви курс в университета, а аз и Тя сме най-добри приятели. Много я обичам, така както обичам майка си и сестра си, мисля че и тя изпитва същото към мен. Имаме си пълно доверие, можем да си кажем всичко, разказваме си даже за бивши, настоящи и бъдещи гаджета. Чуваме се по няколко пъти на ден, виждаме се много често и ни е приятно заедно. Скоро обаче Тя започна много често да ми говори за това как приятелството между момче и момиче много лесно преминавало в любов. Аз й отговарям, че след това обаче приятелство няма, а тя ми казва, че ако са истински приятели има въпреки всичко каквото се е случило между тях. Разправя ми как си говорила с приятелки и те и казали, че няма такова приятелство и винаги имало задни мисли, и ме пита аз дали съм имал задни мисли. Аз и отговорих, че не знам. И е точно така, не знам. Или може би се страхувам да не я изгубя като приятел, ако не се получат нещата в любовта между нас… Всъщност въпросите са ми два, ако трябва таксувайте ме двойно. Единият ми въпрос е , мислите ли че тя изпитва нещо повече към мен от приятелска обич, и мислите ли че е правилно аз да изпитвам нещо повече към нея от приятелска обич…? Не знам вече… от както почна да ми говори тези работи ме накара да се замисля за такава евентуална връзка и знам, че ще е една от най-хубавите ни връзки, но както вече ви казах…в дилема съм… страхувам се..

Нашият отговор: Това е една прекрасна история, чиито „край“  ще завърши с любов. На въпросаа ти дали те възприема като нещо повече – да, категорична съм, че те възприема! Според мен даже вече се е уморила да ти намеква, да те кара да си отвориш очите, да очаква да направиш нещо, тя е момиче и иска ти да направиш първата крачка.

Не виждам защо се плашиш от загубата на приятелството ви. Ако има чувства и привличне, детското приятелство така или иначе ще умре. Въпросът е да си отговориш на въпроса дали изпитваш нещо повече към нея. Привлича ли те сексуално? Желаеш ли я в този смисъл? Ако си объркан, замисли се, сега, ако я видиш с друго момче, влюбена и щастлива, ще те заболи ли? Ще изпиташ ли ревност? Ако да, значе съмнение няма, че тя е нещо повече за теб.

Това, което вие имате като духовна връзка, много двойки не могат да го постигнат години наред. Разбирателството и хармонията вървят ръка за ръка с успешната връзка, така че това би било едно страхотно стъпало. Помисли още малко, увери се, че я възприемаш като жена и действай. Имаш какво да губиш, да, но в случая според мен ще спечелиш доста повече. Успех!

Category: ЛЮБОВ  One Comment

Малко продължение

Въпросът на Lifelover: Привет! Пак съм аз. Още веднъж огромно благодаря за насоката!! Ще ви послушам,да..това може би е най-доброто.
Само бих искала да дам допълнителните разяснения. Всъщност момчето е от Хърватска…балканска,но католическа страна. Това е лошото. Преди той тренираше народни танци и се запознахме,когато гостуваше в България във връзка с концерт на групата. Имахме 15 дни, през които се сближихме. Само като приятели. Невъзможно е той да предполага нещо. Доста внимавах, за да не помисли, че избързвам. Времето някак си не ни стигна, можех да го накарам да размисли. Но всъщност усещам някаква несигурност у него за това решение. Ще му кажа всичко веднага. А и скоро ми се отваря път към Загреб, това е добра възможност да се срещнем пак. Но само още едно въпросче. Ако се окаже,че той избере да продължи и нямам шанс,кое би било по-добре: да се откъсна от него напълно и да го преодолея по-лесно или да пазя приятелството? Защото нали все пак католическите свещеници са отворени към хората и имат много различни дейности.
Благодаря!

Нашият отговор: Ти сама ще почустваш кое е по-добре за теб, защото понякога наистина е възможно да се запази приятелството. И все пак – опитът категорично показва, че поговорката „по-далеч от очите,  п0-далеч от сърцето“ е вярна. Ако се откъснеш от мисълта за него, концентрираш се върху други занимания и отвориш сърцето си за нова любов (започнеш да се оглеждаш за други мъжш ;) ), съм сигурна, че много, много по-бързо ще се оттърсиш и дори да не се влюбиш наново, страничните емоции ще ти помогнат да притъпиш болката.

И все пак, все още не си стигнала до там :) . Както ти казах – надежда има и трябва да очакваме най-доброто. Пожелаваме ти късмет и много положителни емоции в Загреб! Дано нещата се наредят!

Една рухваща мечта

Въпросът на Lifelover: Здравейте! Аз също съм момиче…Толкова неща ми се случиха напоследък,че просто реших да поискам съвет от някой напълно непознат. И като си представя,че никога не ми се е налагало…Толкова ще съм ви благодарна!
Ето го и моят проблем. Твърде гаден. Преди време съдбата ми се усмихна и ме срещна с един прекрасен младеж също от балканска държава. Той беше сякаш само за мен-забавен,сладък и сантиментален. Какъвто винаги съм търсила! Имах щастието да прекарам само няколко дни с него,да проведа само няколко разговора, но това беше предостатъчно, за да се влюбя. Когато дойде моментът той да замине,за да продължи обучението си, разменихме координати и аз го изпратих с огромна тъга.
Но все пак продължих да се надявам,че не съм го загубила изцяло. Писахме си често във фейсбук… Беше страхотно! Много се забавлявахме. И усещах,че наистина е по-различен…
Докато един ден му писах за пореден път. Тогава той ми сподели това,което ме разтърси. Решил да стане католически семинарист и дори го приели!!! Започнал с всичко необходимо. Дори желае да бъде свещеник. И ето! Светът ми се срина. Напълно. И осъзнах,че е невъзможно и толкова неприемливо да продължавам да го притеснявам след всичко,което ми каза. Та той избра да се отдаде на Бога… Аз също вярвам,как мога да проклинам съдбата? Как мога да бъда изобщо ядосана за такова нещо?!  Но усещам,че не се въздържам,твърде много го обичам,за да го пусна ей така… Само аз си зная колко. Искам да помоля за съвет и да продължа ли да го имам само за прекрасен приятел, докато още мога и работата му не го е отдалечила от мен съвсем? Той едва сега започна. Или да прекъсна всякаква връзка с него? Това толкова ще боли…имам чувството,че не ще мога да се отърся. И все се питам как той избра това. Дори не съм му признала за това,което изпитвам. Какво друго мога да направя? Никой няма да ме разбере… Моля ви,кажете ми. Сякаш съм притисната от две страни:от едната любовта,която все още крещи да се боря,от другата вярата,която шепне “Невъзможно е,примири се…“
Най-искрено ви благодаря предварително!!! Бъдете усмихнати!

Нашият отговор: Здравей, Lifelover. Проблемът ти наистина е сложен и леко тъжен, но това не значи, че не може да бъде преодолян. Като за начало ми се щеше да знам малко повече информация – вие имали ли сте връзка с това момче или просто сте били приятели и той не подозира, че нещата може да са по-дълбоки? И освен това – казваш, че той е от балканска държава, но въпреки това иска да бъде католически свещеник, тук ми се вижда малко объркано. Защото както знаеш православните свещеници, макар отдадени на бога, имат право на семейство и личен живот.

И все пак, като за начало според мен не бива да криеш чувствата си. Ти просто нямаш време да се чудиш и маеш дали да му кажеш, тъй като след няколко месеца вече наистина ще е късно. Просто е време да му кажеш, че новината, че ще става свещеник те е натъжила много, защото имаш по-дълбоки чувства към него, не може да си представиш, че трябва да ги изкорениш и искаш да знае дали той не изпитва нещо подобно. Само казала му напълно искрено какво изпитваш, ще можеш да си спокойна, че каквото и да стане, ти си опитала. Ако усетиш у него пообни симпатии и колебания, не се бави, ами действай да му покажеш на какво си готова и какво би изпуснал.

И все пак, погледнато глобално, изборът му не е лош, нито тъжен. Разкрий му чувствата си, покажи готовност да се бориш за него, но остави той да реши сам. Запомни – каквото и да реши, значи така е трябвало да стане. Рано или късно ще разбереш, че е било за добре.

Сега обаче не со губи времето със самосъжаление, а направи нещо, за да разбере за чувствата ти. В това съм категорична – той трябва да разбере. Успех!

Дали колегата си пада по мен

Въпросът на Елица: Здравейте, преди около три седмици се наложи да правим голяма пратка към една фирма, доставката беше направена в няколко различни дни, което наложи да работя през тези дни с колега от съседния отдел. Колегата като цяло е много слънчев, закача се с всички, весела душа, но и много открит. Доста по-малък от мен, но веднага ми направи впечатление, шегите които пускаше ми допадаха и аз му отговарях в тон, така и не усетих как започнах да се увличам по – него. Когато отидех до неговата стая, защото съм забравила да взема някакъв документ той ми казваше „ех тиии, за друго нещо си мислела цял ден, за мен сигурно, нали“ и аз в тон му казвах „ами да, но ти нарочно ме караш да идвам, знам аз“, а той отвръщаше „ами като ми е хубаво да идваш как да си кривя душата“ и всичко това на шега и със смях и веселие. Усмихваше се широко като ме види, все едно вижда най-близкия си приятел. За може съжаление успях да разбера от едни общи снимки във фейсбук, че има приятелка. Никога не е споменавал, но аз реших да проуча, за да не си забия нож в сърцето за пореден път – и така и щеше да се случи, ако не бях видяла снимките, не бях направила този свой извод. Още на следващия ден се отдръпнах, не ходех често в офиса му, отговарях с доста по-малко думи, разбира се бях учтива. За мое огромно съжаление, сякаш нарочно, все се срещнахме по етажите, по асансьорите, дори един ден заедно излезнахме на обяд, а до тогава толкова пъти все се опитвах уж случайно да се засем и не се случваше. Когато се появя в офиса му, просто защото нямам друг начин, той почва да се шегува, говори на висок глас пак някакви шеги и всеки път ме хвали за добре свършената работа, вече трети ден разправя една и съща случка, как съм обработвала стоката си, хвали ме пред другите си колеги с какъв ентусиазъм съм го правела и как щял даже на шефката ми да каже. Когато мине по коридора и моя офис е отворен, винаги наднича, правя се че не виждам, но ако погледна се усмихва широко и ми маха или пък подмята някоя шега. Аз съм доста ограничила предишните шеги с него и когато ме види по коридора, дори да е на сто метра от другата страна, очите ни се срещат и докато не стигнем един до друг той не сваля поглед и имам чувството, че се опитва да прецени подсъзнателно какво е настроението ми, за да знае какво да каже. Според вас има ли той привличане към мен? Защото аз към него определено имам, но съм сложила бариера, тъй като така е правилно. Това беше привличане на двама души от пръв поглед, от първата дума, но е обвързан и аз там нямам място. Само ми се искаше да разбера – дали все пак имам симпатии, нещо което да топли сърцето ми. Благодаря предварително. Ели.

Нашият отговор: Здравей, Ели! Има два варианта – или е шегаджия и маниерът му е такъв с всички, или действително има по-специално влечение към теб, което обаче замаскира в шеги и закачки, за да не се подхлъзнете и двамата. Съжалявам, че има приятелка. Но пък, щом така свободно си позволява да флиртува, нещата може и да са пред разпадане… Не искам да ти вкарваме съмнения в главата. Все пак изборът е твой. Ако решиш да си по-активна и да отвръщаш на намеците му и пожелаеш да видиш докъде ще стигне, просто се забавлявай. Шегувай се, подкачай го, виж той как ти връща. Ако няма промяна до седмица две, значи вероятно просто му е такъв маниера. Ако видиш, че започва по-тенденциозно да те заговаря, прекарвате време заедно и очевидно проявява интерес, дай шанс. Не знаеш до какво мож да доведе това. Може наистина да не е щастлив във връзката си… Във всеки случай няма как да разбереш какво подсказва поведението му като се държиш дръпнато и дистанцирано. Влизай му в тона, забавлявай се и до седмица-две ще отговориш на питанията си. УСпех!

Category: СВАЛКИ  2 Comments

Семейството ми

Въпросът на Радостина: Бяхме заедно около 3 години, имахме големи несъответствия в характерите. Той е страшно мнителен, ревнив и недоверчив. Първата година се разделихме за около месец, защото ме преби жестоко. Впоследствие се оказа, че съм била бременна, затова решихме да се съберем. Имаме си най-хубавото детенце на света, но той продължава да ми вменява вина за неща, които не съм направила. Криво ляво я карахме, но по стечение на обстоятелствата се налагаше да прекарвам повече време с майка му, която е по-кофти и от самия дявол. Няколко пъти беше поставян в ситуация и той предпочиташе да защити нея пред мен, въпреки че тя беше виновна. След кратката раздяла, след която се събрахме заради детето, той се промени. Работеше повече от необходимото, уж за да не умрем гладни, започна да ходи на фитнес, всяка свободна минута я запълваше с нещо, само и само да не е с мен и малката. Дойде момент , в който му казах да решава какво иска, защото за мен семейството е над всичко, а на него това явно не му изнася. Каза, че всичко друго било по-важно от мен и детето. Щял да идва да я вижда от време на време, това му било достатъчно. Нали не сгреших като си тръгнах. За мен това е най-правилното решение, но се притеснявам, че лиших детето си от възможността да разсте в нормална среда с двамата родители? Той идва да я вижда от дъжд на вятър…

Нашият отговор: Това, че си си тръгнала е било най-правилното решение. Никой не заслужава да живее с подобни дебили и мамини синчета. Още по-малко детето ти. Нека да я вижда рядко. Той няма дъщеря – поведението му ясно сочи, че не я иска. Щом е така, няма за какво да съжаляваш. Напротив, ако бяхте останали заедно, щеше да има скандали, нерви, ядове и детето ти щеше да расте в такава обстановка – доста по-неприятна и обременяваща. Сигурна съм, че ще срещнеш мъж, който да ти дава необходимата грижа и внимание и да обича детето ти като свое и да го обгрижва с нужните бащини ласки. Не се колебай нито за минута, че си взела погрешно решение. Дори след побоя не е трябвало да се връщаш при него. Този мъж очевидно е от онези разглезени комплексирани мъжленца, които ще си умрат в самота, единствено в компанията на скъпото майче. Никоя жена няма да го изтърпи така, щом той не желае да вижда дори и детето си. Един ден може и да се усети за грешката си, но тогава ще е твърде късно. Моля те само, никога да не му я прощаваш, а да живееш живота си тепърва. вярвай, че нещата ще се подредят и това ще се случи. В никакъв случай не се връщай назад. Той не ти е нужен. Успех!

Любов,естествено! :)

Въпросът на Стоян: Моят проблем е следният:падам си по едно момиче,което е с около година по-голямо от мен-аз съм на 17,тя на 18.Готина е,много ме кефи и се разбирам добре с нея.Нашето приятелство започна от сравнително скоро,обаче аз,естествено,хлътнах по нея и то здравата…Държи се много дружелюбно и добре с мен,обаче имам чувството ,че започна да се усеща и не знам какво ще стане, ако е абсолютно сигурна.Бяхме на лагер,тя ме „допусна до себе си“ т.е. правих и масажи 4 пъти,като 2 от тях бяха вечерно време ,до 2-3,успях да я предразположа да ми сподели нещо за себе си,по-интимно,аз също се разкрих и така,това си беше крачка напред. Последния ден от лагера ,някъде по обяд,техните я взеха и отиде на къмпинг.Същата вечер аз писах СМС,след което проведохме кратък диалог.Тя си има приятел,с който обаче има лоша връзка,даже много,и освен това ще е студент тази година и отива да учи,а тя остава още една година.Тя ми беше споделила,че момичетата,или поне тя,хлътвали по момчетата ,с които споделят,затова реших да бъда по-интимен с нея,и мисля че успях,обаче имам нужда от помощ.Моля ви,дайте съвет,окуражете ме или ми кажете да се откажа от нея,не знам…единственото ,което знам,е че я харесвам и обожавам много,да не кажа ,че я обичам…

Нашият отговор: Какво те притеснява? Очевидно е, че и тя си пада по теб. Позволява да й правиш масажи, споделя ти, прави ти намеци какво харесва в мъжете… Действай по същия начин, изчакай гаджето й да замине да учи и продължавай да се виждаш с нея. После подразбери как се чувства спрямо него – дали й липсва и т.н. Не се опитвай да я притискаш да става нещо между вас, веднага след като той тръгне. Нека мине малко време и тя сама ще иска нещата между вас да се задълбочат. На този етап е рано според мен. Но бъди спокоен, тя също има интерес към теб. Използвай времето, когато се виждате да се опознаете и сближите повече, без да нахалстваш непременно да се получава нещо между вас на този етап. След като гаджето й тръгне, може вече да смениш тактиката и да опиташ да станете по-интимни. А и между другото, тя също така знае перфектно, че я харесваш. Щом не се е дръпнала, значи и тя има интерес. Иначе нямаше да ти позволява да се суетиш така около нея. Успех!

Общуване с едно момиче

Въпросът на Виктор: Здравейте!Преди два месеца се запознах с едно момиче и от тогава, така да се каже, я харесвам.Имам й фейсбука и двамата сме на 14 години. Искам съвет как да общувам с нея,дали да и поискам скайпа и какво да си пиша с нея.

Нашият отговор: Здравей! Хубаво е, че й имаш фейсбука. Първо може да й пишеш там. Например, когато тя е онлайн. Или да й коментираш някоя снимка. Ако се засечете и двамата онлайн във Фейсбук, я заговори. От дума на дума, може да я помолиш за скайпа й. А там разговорът тече по-лесно и непринудено. Може да й намекнеш още там, че имаш интерес към нея. Ако се притесняваш за какво да я заговориш, винаги ше свършат работа въпроси от типа „как си“, „какво правиш“ и „къде излиза“. Когато тя ти отговори, опитай се от там да дойде разговора. Например ако ти каже, че гледа филм, я попитай кой и може да се заговорите за филми и т.н. Ако обръщаш внимание на това , което говори, няма да ти е трудно да поддържаш разговора. Жените обичат да им задават въпроси, но й да ги слушат. Така че балансирай между двете и ще се получи.

Category: СЕКС  One Comment

Общуване с момиче

Въпросът на Виктор: Преди два месеца имаше в НДК ,,Живей активно“.Бяхме се събрали много приятели и едно момиче,което беше с нас викна една нейна приятелка.Тя дойде и се запознахме,беше хубава и симпатична. Попринцип когато се запознавам с момиче аз първи трябва да си кажа името.А тогава едновременно се запознахме и от тогава не знам защо,ама постоянно мисля за нея.И двамата сме на 14 години. Искам да общувам с нея някак си, обаче не смея да и поискам скайпа. Дайте ми съвет какво да правя.

Нашият отговор: Няма какво да го мислиш, време е да действаш. Няма нищо срамно да й поискаш скайп. Ако не искаш директно, може да пробваш с предтекст да й пратиш нещо. Примерно хубава песен, някаква снимка или каквото намериш за подходящо. Опитвай се да прекарваш повече време с нея, да попадате в една компания и разговор. В същото време гледай да не ставаш нахален. Скайп да си пишете от време на време, или телефон, за да й пратиш смс е идеален старт. Няма какво да отлагаш. Като се сближите малко, ще й предложиш да излезете на кафе само двамата, но засега първо се сдобий със скайпа й. Смело, няма какво да губиш, все пак това е един скайп.

 

бързо развитие

Въпросът на Николай: Здравейте, отново ви пиша, защото нещата се развиха доста по-бързо от очакваното. Един от приятелите ми е ветеринар и вчера тя ми се обади, че котката и е болна, ако можем да я заведем при него. Разбира се оказа се , че котката и няма нищо. Като си тръгвахме, каза обади ми се да се видим другата седмица. Отговорих, че нищо не се е променило и ще си помисля. Дали да излезнем или да продължавам с игнорирането?

Нашият отговор: Здравей! Обади й се да я чуеш, но не й предлагай да се видите. По-скоро я питай как е котката. Ако тя пита „искаш ли да се видим?“, кажи й, че си малко зает тези дни и ще й се обадиш като имаш възможност. Малко я поразиграй и ти, да види хубаво ли е. Tя ще те потърси сама след няколко дни, когато вече може да излезете, но пак се дръж малко по-хладно и леко грубо. Kогато дойде време за почивката ви, вече няма да има търпение да се озовете някъде само двамата. Успех!